Когато силно искам с чувства да обичам,

На риск фатален може би се обричам…

Уж в щастието ми вечно аз се вричам,

Но уви – отведнъж дори не те привличам…

Ето ме – влюбвам се със все сърце,

Поезия в ума си диктувам с перце..

Поезията – илюзия, отвътре бликаща,

В вълшебствата на любовта вплитаща…

Искрени несподелени чувства бленуващи

За сбъднати мечти с теб вълнуващи!

Но ето, че да ме събориш се опита,

Рушейки чувствата ми

.Успя в риска любовен да ме убедиш,

Поезията сега е драматична колкото

тъгата в душата ми е безграничнa!

Всичко, което исках, бе любовта ти,

Но желанията ми болни клети,

Отблъснаха те от мене много далеч,

Може да не се доверя никому веч…

Сърцето ми покриха с груба скреж!

Както за твоите целувки моя копнеж,

На никого нужна както ти на мен съм,

Толкова е студено навън…

В безжизнено ми лице го прочети,

Всичко тук свърши - но дали?

Отново да се влюбя ми позволи!